10.01.2008 г., 1:26 ч.

Остро огледало 

  Поезия » Бели стихове
847 0 28
Не ме наддумваш.
Просто си мълчиш.
Очите ти са остро огледало.
Порязах се, в очите ми вали,
а няма болка, няма рана.
Изтича вик, на улеи
в ръждясали стени.
Улучено събира всяка капка.
Викът навътре в мен брои,
до десет стигне ли,
ще млъкне...
Разрязвам тишината
на парчета
събрани мачкам ги в ръцете.
След всичките копнения
в горения,
остана мократа салфетка...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??