Остро огледало

10.01.2008 г., 1:26 ч.

Поезия » Бели стихове

939 0 28

Не ме наддумваш.
Просто си мълчиш.
Очите ти са остро огледало.
Порязах се, в очите ми вали,
а няма болка, няма рана.
Изтича вик, на улеи
в ръждясали стени.
Улучено събира всяка капка.
Викът навътре в мен брои,
до десет стигне ли,
ще млъкне...
Разрязвам тишината ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Остро огледало

Искате да прочетете повече?

Предложения