13 may 2020, 15:29

Остров 

  Poesía » Otra
698 6 9

Този век е лежерен –

мъгла в бурни води. 

Трудно е да си нежен 

в този миг на беди.

 

Световният кораб се люшка 

от ляв до десен борд!

В Америка тропат частушка.

В Русия, степ – в акорд. 

 

Всички сме вече братя!

Пробуди се Буда в Китай!

Мохамед зове планината, 

а тя, не потръгва комай...

 

Моисей пише скрижали

и прередактира нов текст!

Папата в Рим се прежали, 

което му прави чест!

 

Всички сме вече братя, 

тъй се дочува отвред...

Но защо към планината 

горко търчи Мохамед?!

 

Да,чудесата ги има:

но са за колко от нас?

Само с тебе любима, 

живеем със старата страст!

.

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил!
    Приеми моите поздрави!
  • Харесах финала.Оценена е старата страст.
  • Благодаря ви, Ангелче 13,Пепи и Елка, че ви допада!
    Приемете моите топли поздрави и пожелания за здраве и творчески находки!
  • Най-важното е страстта към любимата да не се променя!
  • Прометей огньове гаси,
    Цветя без цвят цъфтят...
    И кой светът ще спаси,
    Давид или Голиат?

    Стойчо, такава жива картина си написал, адмирации!
  • Благодаря за коментарите Цвете, Георги и Хари!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Поздравления!
  • Някому не стига цял свят, на нормалния един човек му трябва.
  • Остров-любов сред “мъгла в бурни води”!
    Трудно е да сме нежни в дни на страдания, но красиво, когато успеем. Прекрасно пресъздадена действителност, макар и болезнена! Поздравявам те, Стойчо!
Propuestas
: ??:??