Очите ѝ веднага ги видяха -
Момчил и сладураната ѝ Поли.
Те с гръб към нея двамата седяха
на масата с една жена. Защо ли?
Сърцето учестено взе да бие,
потта изби по дланите ѝ топли.
Присъствието си реши да скрие
и да преглътне първия си вопъл.
Отправи се към по-далечна маса.
Бе празна и се настани така, че
да може да ги гледа два-три часа
и никой да не разбере, че плаче. ...