Острови в душата - 11
Градът навън като море шумеше.
Те тръгнаха по улиците пъстри.
Най-шумно в заведенията беше.
Рекламните табели бе излъскал
дъждът, преминал преди час оттука.
Народът беше тръгнал на разходка.
Един балон до тях детенце спука.
Насреща – на вериги здрави – лодка
побрала бе дузината смелчаци,
платили за атракция билета.
И залюляла техните мераци
бе фирмата, за веселба наета.
- Ще се качим и ние, щом желаеш!
Нали не се страхуваш, сладка Поли?
- Не ме е страх, това, ти тате, знаеш.
Да идем до морето! Виж, наболи
са толкова звезди, луната свети.
Там лунната пътека е вълшебна!
За нея пишат стихове поети1
а гледката е сигурно лечебна!
- Добре, съгласна ли е кака Роси?
- Разбира се! И нощем е красиво
морето, а излишен е въпросът.
И към брега се спусна мълчаливо
жената – тъжен спомен пак прегазил,
мъжът – с наболи чувства във душата
и Поли – с детство още не разказано,
повярвало в магията с луната.
. . .
Морето като в нощно огледало
показваше чаровното си чудо.
Луната над водата му изгряла
принцеса бе, за своя бал събудена.
Облякла рокля с дълъг шлейф в златисто,
пътека от вълшебства бе разляла.
Изтънчен вятър беше пианистът,
вълните в хор девичи са запяли.
Събуха се – водата да ги плиска
и тръгнаха покрай брега смълчани.
Душата и на тримата поиска
да вярва, че морето стари рани
способно е с магия да лекува
и да разлива пориви красиви.
- На мен ли тази вечер ми се струва
магична и ме прави тъй щастлива? -
възкликна Поли, гушнала баща си.
Въздъхна той, а отговора Рики
излая – песен светеща от щастие.
Забитите в съзнанието пики
на Роси сякаш фокусник извади.
Поиска тя в морето да поплува,
но глас един я спря: "А бяхме млади!
Романтиката вече ще сънуваш!"
Момчил ѝ хвана в този миг ръката
и каза с глас, прочел мечта стаена:
- Да влезем ли? Виж, топла е водата.
За тебе, Поли, не е разрешено!
- Така не може! Как дете ще чака
баща си през нощта на бряг самичко?
Ти чувал си, че изненади мракът
поднася, може да се случи всичко!
Подритна морско камъче бащата,
поканата си вече не повтори.
Прегърна Поли той през рамената
и порива си сам в кафез затвори.
Следва:
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
