pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
25 jul 2023, 21:17

Острови в душата - 20 

  Poesía » Otra
642 3 11

Денят, започнал с грижи и тревоги,

успокои на ритъма си пулса.

Момчил напазарува, даже смогна

в беседката да сготви нещо вкусно.

И стаята ѝ щателно почисти,

така, че тя в бижу да се почувства.

Цветята вън, ухание разлистили,

сам въздухът целуна с  плахи устни.

- Почина ли си гостенката болна?

Лекарства трябва пак след час да пие -

Момчил отправи поглед благ, доволен,

не се опита радостта да скрие.

- В беседката е станало прохладно.

Не е горещо, облаци се струпват.

Там чака ни нас блюдото грамадно,

а за десерт аз сладолед съм купил.

- Не ти помогнах, тате... - с глас виновен

над книгата Полина в миг се включи.

- Четях и леля Роси аз основно

наглеждах – криза пак да не получи.

Обгрижвана до днес така Росица

не помнеше изобщо да е била.

От блясъка на нейните зеници

Момчил отпи душевна мъжка сила.

Навън повя дъхът на бриза морски,

погали ги невинно и приятно.

Далече от очи и клюки хорски,

бълбукаше у тях сърцето лятно.

Хазяинът единствено погледна

към шумната беседка любопитно,

разбрал, че е инстанция последна,

морал следяща как се спазва стриктно.

 

. . .

 

"Не мога да заспя, та тя е тука!

На метри е от мен и ме привлича!

Удобно ли е посреднощ да чукам

аз на вратата? Не, не е прилично!"

Момчил с такива мисли се въртеше,

но гледаше да не събуди Поли.

Следобедът им също чуден беше.

Валя, но после слънцето наболо

покани ги навън да се разходят.

Усещаше се нов и приповдигнат.

А черните си мисли той проводи

далече, да не могат да го стигнат.

И Роси до прозореца отворен

се питаше сама какво се случва.

Ослушваше се. С всеки звук отронен,

тя мислеше, че ключ врата отключва.

Единствено Полина сладко спеше,

прегърнала възглавката голяма.

Сънуваше ли, истина ли беше –

усети сякаш стъпките на мама.

Когато тя над нея се надвеси,

момичето простена с глас тревожен:

Ти винаги си скрита зад завеси

и да те видя аз е невъзможно!

Морето не задаваше въпроси,

притихнало в прегръдката си лунна.

Очакваше следите влажно боси,

че сутринта ще може да целуне.

 

. . . 

 

"Денят отново изгрев ще изкъпе.

Дали ще дойдат, ако ги поканя?" -

помисли Роси и със тихи стъпки

пред тяхната врата в зори застана.

Зад нея чу раздвижване, което

надеждата събуди и почука.

Вратата се отвори.: - "Ах, морето!"

запял е някой преди мене тука!

Момчил усмихнат вътре я придърпа.

По боксерки облечен само беше.

През раменете тъмно синя кърпа,

че се е къпал пръв свидетел беше.

Росица се смути, загуби дума,

започна тя да дише учестено.

По бузките – издайниците румени –

премина страх. - Не може забранено

това, което се заражда в двама

да бъде, успокой се, Роси скъпа!

Готов съм, малко ме изчакай само,

че аз преди минута се изкъпах.

- Ще дойде ли момичето на тате

да слезем на брега отново трима? -

навел се над детето си, бащата

излъчваше любов неотразима.

- Не искам, трудно спах в горещината

и предпочитам тук да си доспивам -

отвърна Поли с глас сънлив - Водата

е хладна още. Пак ли да настивам?

- Добре, сладурче, ти поспи тогава,

а ние с Роси изгрев ще посрещнем.

Не всеки може в пет часа да става.

В това не виждам, дъще, нищо грешно!

Момчил облече лек екип във бяло

и маратонки в летен стил си сложи.

Усмихнато, лицето  засияло,

че е щастлив на изпит не подложи.

Излязоха те с тихи, леки стъпки.

Вратата само скръцна с изненада.

Единствено със поглед – чужда кръпка –

ги проследи моралният хазяин.

 

Следва:

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А част 19 пропусна ли я, мила? Или просто премина към следващата без коментар? Аз те следвам и затова открих липсващ знак, че си била и при нея.
  • Чета и се усмихвам...
  • Ще я има, още днес, Скити! Прегръщам те, миличка!🥰💖
  • И аз съм тук, препрочетох! А ти не спирай, чакаме следващата част!
  • Всеки автор има нужда от читатели и аз много се радвам да ви видя отново на моята странича, Ники и Мини!🥰 Хубавите ви думи ме мотивират да продължавам да развивам романа. Благодаря ви!💖
  • Много ми хареса тази поредица, Мери!
    Тя само доказва, какъв талант си!
    💓💓💓
  • Колко много ме освежи тази част, Мария! Пред очите ми се откри прекрасна картина, която излъчва обич и топлина! Поздравявам те, за таланта!
  • Мили момичета, такава радост ми доставяте с вашите коментари! Аз си обичам героите и няма да ги оставя да страдат! А вие очаквайте със същото нетърпение развоя на събитията по-нататък! Благодаря, че бяхте пак тук, Скити, Тони и Нина!💖
  • О. много сладурска беше тази част, прочетх я два пъти!
  • Много ми хареса тази част.
    Когато героите са искрени един към друг и сърцата им са чисти и отдадени, те могат да изпитат силни и трогателни чувства.
    Поздравления, Мария!
  • Много хубава част, Мари, свежа, лека, романтична... Море от любов бушува по бреговете на тези острови! От сега си представям прекрасният изгрев и преживяванията, които си подготвила на героите, но и на нас
    Поздрав 💖🌹🌞
Propuestas
: ??:??