pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16823
20 ago 2023, 14:24

Острови в душата - 35 

  Poesía » Otra
499 6 14

 

* * *

 

Гергана бе започнала да свиква

със новото си място, труд и хора.

От снимка малка, станала реликва,

я гледаше Полина. Тъжен, взорът

копаеше тунел под океана

или по птици пращаше тя поздрав.

Разбрала бе детето че остана

единствено в България и покрив,

че има над главата бе щастлива.

Наскоро посети специалисти.

Събираше пари и работлива

оказа се. А двама журналисти,

намерили сензация житейска,

за интервю във вестник ѝ платиха.

Тя беше пряма и за всяка грешка

призна. И фейсбукгрупа нароиха,

като земляци те да ѝ помогнат.

Направи даже първа процедура.

Солиден спонсор появи се. Трогнат

от нейната съдба, но и културен

оказа се човекът емигрирал

преди години и дошъл в Чикаго.

Езици злонамерени парирал,

започна често да прекрачва прага

на бедната жена, да я подкрепя.

И нещо сякаш трепна помежду им.

В бистро едно по бира да почерпи

я канеше. Тя страдаше от скрупули

за външния си вид, но постепенно

успя да се отпусне пред човека.

Страхуваше се от контакти вредни

и чувстваше се сякаш два-три века

живее вече на земята грешна.

Притискаше я много самотата.

Науче се тя тъжното във смешно

да преобръща, пазейки душата.

Така към операция пристъпи

по времето, когато със съдбата

си знаеше как трябва да постъпи.

И не забрави как тежи вината.

 

. . . 

 

Росица се събуди с лека болка,

опитвайки да стане след съня си.

До термина оставаха ѝ – колко? –

три седмици. И леден страх поръсен

като снега навън, превзе сърцето.

До вчера всичко беше безпроблемно.

"Момчил е тръгнал вече, а детето

навярно още спи..." Подпря корема

с едната си ръка и по стената,

облягайки се, коридора стигна.

Полина сякаш чу и на вратата

се озова. Учуден поглед вдигна,

но лесно се досети: "Нещо става!"

- Да звъннем ли на тате? Много бързо

ще дойде тук! - и без да продължава,

вълнението свое тя отвързала,

по телефона с ясен глас изрече:

- Ще трябва да си дойдеш! Но веднага!

Аз мисля, че ще ражда мама вече!

Оставяй всичко и към къщи бягай!

А после за линейка се обади.

Росица леко се подпря на Поля.

Да скрие пожела, че ѝ се гади,

но, въпреки желязната си воля,

до банята наложе се да иде.

"Не се плаши, – си каза – а стегни се!"

Полина, до прозореца да види

дали баща ѝ идва, бе стъписана.

Момчил нахлу в дома им като хала.

- Започна ли? Не е ли много рано?

Усети, че от болка премаляла

е Роси. Беше бързал отзарана,

но нищо не вещаеше, че скоро

ще тръгнат тези напъни родилни.

"Уж имам опит, раждане е второ!" -

упрекна се, ала намери сили

да се усмихне и кураж да вдъхне

на своята уплашена съпруга.

- Багажът ти събран е, ще го пъхна

в колата. Роси, сещаш ли се друго?

Линейката пристигна, аз след нея

ще карам, успокой се мила моя!

Как можех за това да закъснея?

Аз знам, че ти ще бъдеш днес героя!

 

Следва:

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега видях, че съм пропуснала да ви отговоря, Лина и Пепи, за което моля да ме извините и ви благодаря за добрите думи! 🥰 Захванеш ли се с нещо голямо, трябва да го изведеш до край и да гледаш да го изпипаш, доколкото са възможностите ти, разбира се. Така че – и аз се опитвам да е според мярката на моето майсторство. Palenka, ти направо ми сложи крила с твоя коментар, благодаря ти, скъпа!💖
  • Влади, много ме радват думите ти, това си е истинско признание, при това от поет, който толкова много уважавам като творец! Благодаря ти, жив и здрав да си!👍🥰
  • Чудесно е как в римувана форма успяваш да разказваш сюжета и да пленяваш читателя. Затова се изисква истинско поетично майсторство, което несъмнено притежаваш, Мария.
  • Миличка Скити, ти с твоето добро сърце искаш като мен за всички да има радост. Аз вече съм я дала на героите си. А на теб давам благослова си за щастие, защото знам, че го заслужаваш!💕💋
  • Радвам се, че постепенно героите ти си намират своето място! Раздвам се и за Гергана, дано и тя да е щастлива! Сега и аз се нареждам чинно в родилното и съм в очакване на малкото човече!
    Поздрав, Мари! 💖
  • Здравей, Ники! 🥰Благодаря ти, че имаш нагласата да следиш до последно историята на героите ми и се вълуваш от съдбите им! Много ме хвалиш, момче, дано заслужавам това твое отношение и преценка!😘
  • Очаквам продължението с интерес, Мери!
    Чета те с интерес и наслада!
    Талантлива разказвачка💗💗💗
  • Попрехвърлям от време навреме набързо, защото си падам по късите разкази, но ти се възхищавам за постоянството и концентрацията в детайлите във всяка сюжетна линия и как извеждаш всичко до край. Да не говорим, че всичко това е и в поетична форма.
    Поздравления!
  • И аз, като Лидия, очаквам какво ще се случи. Поздравления, Мария! Много ми хареса.
  • Лиди, добре дошла отново днес! Виждам, че си наваксваш и ти благодаря!🥰
    Пред героите ми още много неща ще се изясняват, Тони, но аз наистина искам да дам някаква яснота за съдбите им, преди да сложа под текста на романа думичката – край! От там нататък ще продължи въобръжението на читателя, защото той е достатъчно интелигентен и е заживял със съдбата на всеки мой персонаж. Останаха само още две части. Финалът наистина е много близко! 👍 Прегръщам те с най-топли чувства, мила!💋💕
  • Две жени, две съдби - ще чакам да видя как ще ги изградиш.
  • При предишната част си помислих, че си оставила Гергана в чужбина и повече няма да се появи. Но не!!! Ти, или героите ти настояват всичко да е ясно. За което те поздравявам.
    Сигурна съм, че всичко ще бъде наред с Роси и бебето.
    Чакам с нетърпение, колкото трябва.
    Претръдки и поздравления!!!
  • През новата седмица ще стигнем и до края, не остана много! Още малко търпение, Мини!😘
  • Дано да е на хубаво това по ранно раждане, аз се притеснявам. Ще се радвам, ако всичко мине успешно! Нали все пак, всичко е добре, щом свърши добре! Ще чакам хубав край!
Propuestas
: ??:??