Острови в душата - 37
Мълвата, че си имат те момченце,
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън,
но после в нея нещо се обърна.
"Животът им от щастие белязан
е вече! Кой ме чака да се върна?"
Роднина ѝ изпрати снимка даже
на новото семейство с малко бебе.
Тя дълго плака. Но за да покаже,
че вече не е от яда обсебена,
с подаръка за нейната Полина
изпрати друг на новото човече.
През двете операции премина
и радваше се на вида си вече.
Човекът, взел Гергана под крилото,
добър и отговорен се оказа.
Дори предложи брак. И не защото
тя искаше мъжа си да накаже,
прие – със радост, но и тъй смутена,
че от това и себе си учуди.
У всеки има жажда вкоренена
за щастие. И тези пеперуди,
усетени в стомаха, знак са личен
за пролетното чувствено начало.
Нуждаем се така да сме обичани,
когато сме белязани с раздяла,
че нощите ни съхнат като цвете,
закичено в ревера на съдбата.
Дори и някой да ви викне "Спрете!",
животът ви определил е дата
с начало на съдбовната пътека.
Това разбрала беше и Гергана.
И подписа си сложи пред човека,
за да забрави старите си рани.
. . .
Полина беше малко неспокойна.
Момчил усетил бе. На терминала
той спря колата. През проверка двойна
момичето премина. Отмаляла,
девойката си мислеше с тревога,
че ще лети сама над океана.
Понякога си казваше: "Не мога!".
До полета минути ѝ останаха.
Повикаха ги. - Хайде тръгвай, дъще! -
баща ѝ с малко хрипкав глас изрече.
- Не се страхувай! Месец – и се връщаш!
За този ден жадувам, Поли, вече!
Девойката задавено изхлипа,
но тръгна и през сълзи се обърна.
Във телефона носеше и клипа
на малкия си брат. Че ще се върне
тя знаеше, но днес ѝ беше трудно
към родната си майка да пътува.
На спомена вълните бяха бурни...
Разбираше, че опитът си струва
и затова прие. Билет ѝ прати
Гергана и очакваше Полина.
Тя първо бе говорила с бащата.
През строгата инстанция премина,
решена, че докрай ще се пребори.
Но той пътуване не ѝ отказа.
Гласът на Поля трепна, – ѝ се стори –
но после много тихо "Да!" ѝ каза.
Когато се качи във самолета,
усети, че е станала голяма.
Навършила бе скоро пълнолетие,
но и разбрала: Обичта е само
способна тежки рани да лекува
и прошка на виновните да дава.
Така оставаш жив. Не съществува
причина за упорството тогава.
През облаците слънцето изпече,
но Поля махна смело очилата.
Страхът изгони много надалече
и, прошката си пуснала в душата,
представи си, че родната си майка
отново с нежни чувства тя прегръща.
А Роси на летището я чака,
защото обичта в дома те връща.
К Р А Й
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Обичта е само
способна тежки рани да лекува
и прошка на виновните да дава.
Така оставаш жив. " - !!! -
Лиди, 🥰много си мила и трябва да знаеш, че ценя твоето приятелско отношение към мен! Ти беше също един ревностен читател и следеше частите, които публикувах в сайта още при тяхното написване. Благодаря ти, скъпа!💖
-
Поздравления, Мария! Не знам къде другаде да те поздравя. Радвам се, че наблюдавах творческия процес. Пожелавам ти и бъдещи оригинални хрумвания!
-
Наистина стъпката по тази пътека е нова и се радвам, че я направих така, че написаното от мен да бъде оценено от едно от най-ярките поетични светила на българския литературен небосклон, какъвто е поетът Недялко Йорданов!👍 Благодаря ти, че беше сред присъстващите в залата, Стойчо, както и за цветята🌹 и интереса ти към новото ми книжно детенце! Очаквам вече да си прочел романа, така че, ако желаеш, можеш да споделиш с аудиторията в сайта и личното си мнение за него, както и твоя снимка от представянето, ако имаш такава.🥰
-
Това е нова стъпка по поетичната пътека в творчеството на Мария Панайотов и е безспорен успех!
Присъствах на премиерата на стихосбирката, която беше посрещната с видим интерес и вълнение!
Мария Панайотов е сътворила един свят на срещи и раздели в поетичния си роман "Острови на душата!"
Мария, приеми моите поздрави и пожелания за здраве и нови творчески успехи!
Бъди все така креативна в попрището на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем!🌹❤🍀 -
Всеки носи в себе си светулки, но малко са тези, които им позволяват да светят. А имаме такава нужда от светлината на искрените човешки чувства! Видях, че и ти светиш, Наденце!💥💖 Дано пожеланията ти се сбъднат, мила!👍😘
-
Вградила си в този стихотворен роман, Марийче светулките, които носиш в душата си. Прочетох с удоволствие и ти пожелавам скоро да го издадеш, за да стигне до повече хора.
-
Толкова мили пожелания, Светличка, благодаря ти!💋 Нека всеки открие в себе си този остров, на който се чувства истински щастлив и успее да опази територията му от чиста от завоеватели!💖
-
Накрая всеки намери себе си и своето местенце, своето щастливо островче при сродни души. Желая сбъдване и на твоите мечти , Мария! Успех на стихотворното ти чедо! 🍀
-
Знаех си, че ще дойдеш, оглеждах се да те видя и сега съм щастива, че си тук, Скити! Розите са прекрасни!🌹 Ще си ги скътам в сърцето – там те никога няма да увяхнат, миличка! Благодаря, че беше част от съпреживяването на съдбите им!💋(С)
-
Тук съм, Мари! Напоследък все не ми достига времето и все закъснявам, но не мога да пропусна великолепието, което ни поднасяше всеки ден! Радвам се, че като читател и аз бях част от романа, че живях с героите ти и преживявах всички техни емоции! Поздравявам те, за интересната и увлекателна история, за майсторството, с което изгражаш образите на героите, за таланта да претвориш в рими всички техни чувства! С удоволствие, бих държала в ръцете си книжката - роман в рими, "Острови в душата"!
Прегръщам те, Мари и ти поднасям огромен букет от червени рози!🌹🌹🌹🌹🌹 -
Не можеше да не присъстваш на финала! Чаках те, Пепи!💖
-
!!!
-
Дано си добра орисница с думите си и със сърдечния прием, който винаги правеше на всяка излязла нова част от романа, Мини! Благодаря ти!💖
-
Дочаках, да прочета този прекрасен, завършил красиво роман, който ме държеше напрегната през цялото време, Мария! Накрая, всеки от героите ти тръгва по нов, осъзнат път и води разума ни натам, където се случват хубави неща! Радвам се, че бях от тези които имаха възможност да го следят! Желая от сърце, издаване в книга на този бисер! Прегръщам те!
-
Днес приемам всяка дума от вас като поднесена ми червена роза! 🌹🌹🌹Празнуваме заедно рождения ден на моето ново дете - романа в стихове!
Щастлива съм, че го споделих с вас, макар че много от авторите искат първо да видят излязла книгата си. Дай, Боже, и това да се случи! 👍Благодаря ви сърдечно, Младене и Ели!🎂🎉🥰 -
Какъв прекрасен роман в стихове си написала, Мария! В стихове и то какви! Много ти се възхищавам! Много ми хареса и самата история! Благодаря ти! Искрени поздравления!
-
Чудесен завършек на твоя поетичен експеримент, Мария.
Все едно бях в ЦЕРН и наблюдавах залавянето на поетичната елементарна частица. Поздравление! -
Тони, не преставам да се възхищавам на коментара ти! 🌹Благодаря ти за всяка една дума в него, с която ме прегръщаш!
Нинка, чух аплодисментите ти и те ме направиха много щастлива! 🥰Благодаря ти, че беше с мен в това изживяване докрай и ме подкрепяше! -
Мари, аплодирам те от цялото си сърце! Блестящо изпълнение - една истинска житейска история, разказана в рими, пълно кръвно описани герои и финал, който носи надежда и увереност, че щастието съществува! Благодаря ти!❤️
-
Полина, която беше поставена в ситуация да се помрачи детството и, след раздялата на родителите си, вместо да скърби, тя осъзна в още крехката си възраст много важни житейски уроци и имаше пример, който ще я направи любящ и отговорен човек. Така отворения край ни дава възможност да си доизмислим щастливия живот на всички.
Бяхме съпричастни, страдахме и тръпнехме, и се вълнувахме и радвахме. Заслужаваш много възхищение и дано този роман бъде издаден и да го прочетат още много хора.
❤ ❤ ❤ -
Тони, какъв велик коментар си ми оставила! Бих могла да го сложа като предговор на книгата, ако ръкописът има щастието да бъде издаден... Много ми се иска, но само желание не е достатъчо. Ти ми пишеш, че продължаваш? Не ти стигна коментарното поле ли? За такива моменти си заслужава човек да твори и да се радва на обратната връзка с читателите си, която е винаги негова награда! Благодаря ти, скъпа!💖🌹💋
-
Прекрасен край на романа и върховно удоволствие за сетивата!
Мария, такъв проект аз не съм чела досега. Поздравления за идеята, историята е интересна преминава през неочаквани обрати, героите изживяват много шокиращи ситуации, които държат читателите в напрежение, с тръпнещо сърце да чакат изхода им, точно както става в живота.
Героите са пълнокръвни, изключително добре си ги изградила всичките, всеки със своята уникална история, емоции, предпочитания, страхове. Това ги прави много живи и запомнящи се. Да, някои от тях си имат недостатъци, но те също заслужават щастие.
Много психологизъм вкарваш в цялата драма, те претърпяват промени, но имат страхове и колабания и понякога действат прибързано. И не на последно място намират любовта. Тези емоции си пресъздала с майсторство и зрялост в перфектна стихотворрна форма.
Щастливия край, както вече писах е логичен, защото героите са осъзнати, чисти и искрени. Колко радост ми поднесоха сватбите и раждането на новия живот. Продължавам. -
Радвах се на всеки твой коментар, Лидия, а ето, че и на финала ти ми подари искрена радост! Нямам още планове с какво ще се захвана, но сигурно едва ли ще издържа и ще започна пак нещо по-обемно като проект, щом предварително съм си осигурила ревностната читателска публика!🥰 Благодаря ти, мила!💖
-
Ники, признавам си, че и на мен ще ми е много мъчно без тях... Сутрин ставах и се залепях веднага за компютъра, защото знаех, че те ме чакат като мои герои, а вие - като мои читатели. Сега известно време денят ми ще изглежда празен. Подготвяйки ръкописа за издателство може би не само ще редактирам, а и ще надградя някои части, но това е довършителна работа - основният скелет е вече факт и е в завършен вид.
Ти с твоята чувствителност успя да попиеш всяка тяхна стъпка по пясъка на живота и да съпреживееш нелесните им съдби. Благодаря ти, че през цялото време, докато творях, беше зад рамото ми!😍 -
Харесва ми, че вярваш в добротата и сочиш примери за проявлението ѝ. А в живота хората се срещат и разделят- така е и при семейството, така е и при приятелите, така е и сред колегите... така е... Трябва да го приемем. "Насила хубост не става." Понякога новата пътека може да е по-добра. Сега ще чакаме новото ти вдъхновение. Благодаря за удоволствието!
-
Ето, доживяхме и стигнахме до заключителната част на романа! Благодаря на теб и на всички, които ме подкрепяха при писането с коментарите си! Тази подкрепа беше много ценна за мен, Лина!🌹
-
Така свикнах с тази поредица, че ми стана мъчно, че всичко свърши!
Това беше една поредица-с различни емоционални честоти и променливи.
Съпреживявахме всички моменти с героите.
Една вълнуваща поредица за малки и големи!
Поредица, която може да изкара всичките емоционални палитри у човек- и да се потопи в морето на героите!
Героите преминаха през трудностите на живота и така до края!
С подписът на един чудесен автор!
Радвам се, че бях част от тази поредица, Мери💗💗💗 -
Прекрасен финал на една прекрасно написана стихотворна история. Благодаря за удоволствието, Мария!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ще се радвам много да те видя сред гостите си на представянето му в Ловеч на 24-ти април!🥰 Прегръщам те, мила!❤️