Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
26 oct 2018, 23:01

Островът

  Poesía » Otra
1K 10 36

На остров живея,

самотен отшелник

съдбата реши ми

последния риф

пробойна на кораба,

отбелязах във дневника

а после крушение

оцелях и съм жив.

В пещерите се крия

нощем будувам

от кремъчни късове

моля искри,

огъня паля

безумно празнувам

а вънка ме дебнат

очи и беди.

Огънят тлее

главните догарят

въглени черни

пропукват,шептят

туй което изричам

измислено,знаят

на живота отломките

бавно горят.

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0