Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
26 oct 2018, 23:01

Островът 

  Poesía » Otra
813 10 36

На остров живея,

самотен отшелник

съдбата реши ми

последния риф

пробойна на кораба,

отбелязах във дневника

а после крушение

оцелях и съм жив.

В пещерите се крия

нощем будувам

от кремъчни късове

моля искри,

огъня паля

безумно празнувам

а вънка ме дебнат

очи и беди.

Огънят тлее

главните догарят

въглени черни

пропукват,шептят

туй което изричам

измислено,знаят

на живота отломките

бавно горят.

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

 

 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нали...
  • Сладка самота...
  • Мария,понякога толкова ми се иска въображението ми да бъде реалност.
    Блатодаря ти!
  • Красиви , завладяващи мисли ... Това не се е случило нали ? Това е твоето въображение !
  • Благодаря!Хубава есенна вечер!
  • Завладяващ стих докосваш мисълта на поета
  • Руми,благодаря за коментара.Действа ми зареждащо като морския прибой.
    Дочка,благодаря ти за хубавите думи.
  • Щом палиш искрите в себе си, значи си жив след прибоя на вълните, Гавраиле!
  • Харесвам твоята образност, особено когато е вдъхновена от морето и всичко, свързано с него! Но от морски човек като теб какво друго може да се очаква, освен красива и зареждаща поезия! Прекрасно!
  • Завладяващ стих, Гавраил. Поздравления!
  • Елка,понякога и самотата е приятел стига и ти да я разбираш.
    Благодаря ти за добрите думи.
  • Самотата ражда прекрасни стихове! Поздравления!
  • Е,ха,какъв виртуален стихотворен диалог се оформи!Такъв проведохме и със Силвия на първата част на стиха ми,забавно е,нали затова сме поети....Благодаря ти,Гавраиле!
  • Иржи,
    чашата със виното искри
    пил съм
    но умът ми още бди
    мониторът
    с окото си проблясва
    на Иржи коментара
    той очаква.
    Спасен от острова
    гуляя
    на виното
    с чаровната омая
    чета стиха ти
    ред по ред
    запявам,всичко е наред.
    Изобщо невероятна поетична вечер.Благодаря!
  • Гавраиле,
    Мислех, есента си лозе брал
    и дори си зор голям видял,
    но пък бъчви много си налял-
    /може би,от щастие дори си пял?/
    А ти си бил на остров след крушение,
    заврян във пещера,от огън защитен
    и скрит от зли очи.Изпитах облекчение!
    Стихът ти ,знам,с метафора е построен!!
    Да бъдеш жив и здрав - със пожелания от мен!
  • Еси винаги намираш добрите думи за мен.
    Хубава октомврийска вечер!
  • Образите сякаш оживяват... Грабваща е твоята поезия, Гавраиле! Поздрави!
  • Милко,отшелничеството е възможността човек спокойно да подреди мислите си а понякога да го осенят и нови.Дори това събитие да бъде непредвидено.Опитах се за миг и аз да бъда такъв.
    Хубав неделен ден!
  • Йонка,удоволствие е да прочета такъв коментар защото той предизвиква вдъхновението.
  • Юри,твоето приятелско отношение винаги ме радва.Какво му трябва на човек,да бъде здрав и заобиколен от приятели.
  • Надежда и аз ти благодаря че присъства на моята страница.
  • Отломките на живота бавно горят.Браво много точно казано
  • Не само беди те чакат отвън, Гавраиле! С твоята поезия те чакат и много приятели!
  • Благодаря за удоволствието!
  • Благодаря ти, Гавраил! Харесвам интересният и неповторим начин по който пишеш и построяваш творбите си. Е, не винаги коментарам, но това е повече от опасение,че вместо да изкажа колко ми е харесало, ще взема да оплескам нещата. Поезията я усещам със съществото си, но няма как да я коментирам експертно. Затова приеми, моите пожелания Музата да не те оставя в тишина.
  • И ти намираш нежната метафоричност за да изразиш коментара си!
  • Чудесно! Каква нежна метафоричност, но с едно такова чувство на вълнение, когато се чете. Поздрави!
  • Ели,животът е една щастлива вероятност и нашето призвание е да може да оцелява.Благодаря за присъствието!
  • С подходяща метафорична образност защитаваш идеята, че оцеляване винаги е възможно, когато обичаш живота.
    Споделям, Гавраиле.
  • Ангеле,самотата понякога е единственият път към истината.
  • Завладяващ стих, който звучи автентично и е като поетичен дневник на една моряшка душа. Поздравление, Гавраиле!
  • Прав си Стойчо!В емоционален план по стъпките на Даниел Дефо!
  • Албена,нали животът ми винаги е бил свързан с морето!
  • И нека в самотата им сиротна,
    Красивото което Ти запали
    да стопли тук самотниците други...
    И вечно Светлината да пламти!

    Благодаря за удоволствието, Гавраиле!
  • Робинзон Крузо!
  • Важното е, че си оцелял и си жив... Много ми хареса тази красива морска образност! Поздравления, Гавраиле!
Propuestas
: ??:??