Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
26 oct 2018, 23:01

Островът

  Poesía » Otra
1K 10 36

На остров живея,

самотен отшелник

съдбата реши ми

последния риф

пробойна на кораба,

отбелязах във дневника

а после крушение

оцелях и съм жив.

В пещерите се крия

нощем будувам

от кремъчни късове

моля искри,

огъня паля

безумно празнувам

а вънка ме дебнат

очи и беди.

Огънят тлее

главните догарят

въглени черни

пропукват,шептят

туй което изричам

измислено,знаят

на живота отломките

бавно горят.

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0