На остров живея,
самотен отшелник
съдбата реши ми
последния риф
пробойна на кораба,
отбелязах във дневника
а после крушение
оцелях и съм жив.
В пещерите се крия
нощем будувам
от кремъчни късове
моля искри,
огъня паля
безумно празнувам
а вънка ме дебнат
очи и беди.
Огънят тлее
главните догарят
въглени черни
пропукват,шептят
туй което изричам
измислено,знаят
на живота отломките
бавно горят.
Октомври,2018г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
