Островът
На остров живея,
самотен отшелник
съдбата реши ми
последния риф
пробойна на кораба,
отбелязах във дневника
а после крушение
оцелях и съм жив.
В пещерите се крия
нощем будувам
от кремъчни късове
моля искри,
огъня паля
безумно празнувам
а вънка ме дебнат
очи и беди.
Огънят тлее
главните догарят
въглени черни
пропукват,шептят
туй което изричам
измислено,знаят
на живота отломките
бавно горят.
Октомври,2018г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
