Островът
На остров живея,
самотен отшелник
съдбата реши ми
последния риф
пробойна на кораба,
отбелязах във дневника
а после крушение
оцелях и съм жив.
В пещерите се крия
нощем будувам
от кремъчни късове
моля искри,
огъня паля
безумно празнувам
а вънка ме дебнат
очи и беди.
Огънят тлее
главните догарят
въглени черни
пропукват,шептят
туй което изричам
измислено,знаят
на живота отломките
бавно горят.
Октомври,2018г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
