Островът, който реката дели на ръкави

maiasand (Мая Санд)
75 187

30 abr 2008, 13:02

Poesía » Civil

538 0 5

Островът, който реката дели на ръкави...

на пост край града е - крепящ се все още

от Ботева слава, утихнала през вековете

в кораб стар, венчан за тихо пристанище.

В острова, където замръкват чакали...

отеква шепота на една каюта нощем:

"Мила ми, Венето, после Отечеството,

съм обичал най-много тебе..."

Отечество - Любов, Идеали - Смърт...

безнадеждни атоми- град, вода и канали,

енергийни полета в пътища без "после"

и небе от жици, пренасящи разстояние...

Разстояние босо, обуто в стари сандали,

прекосяващо града с краката на един луд,

носещ своето его в несвързани реплики

от звук на стар рефрен за свят без бъдеще.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ananke (Радослав Смилков)

2008-04-30T20:32:37+03:00

Интересно... макар и да не съм съвсем съгласен с констатациите на лирическия говорител!
Поздрави!
maiasand (Мая Санд)

2008-04-30T18:23:30+03:00

Благодаря... Ще ги изпратим по жиците...
едимах

2008-04-30T18:12:29+03:00

много поздрави на Козлодуй...
maiasand (Мая Санд)

2008-04-30T16:46:01+03:00

Значи съм си свършила задачката , мила Магдалена... Остава да си познала и града! С поздрав и обич за теб!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-30T16:40:40+03:00

Замисли ме...и защо ли съм тъжна...песимистичен финал...
с обич, Мая.