Островът, който реката дели на ръкави
Островът, който реката дели на ръкави...
на пост край града е - крепящ се все още
от Ботева слава, утихнала през вековете
в кораб стар, венчан за тихо пристанище.
В острова, където замръкват чакали...
отеква шепота на една каюта нощем:
"Мила ми, Венето, после Отечеството,
съм обичал най-много тебе..."
Отечество - Любов, Идеали - Смърт...
безнадеждни атоми- град, вода и канали,
енергийни полета в пътища без "после"
и небе от жици, пренасящи разстояние...
Разстояние босо, обуто в стари сандали,
прекосяващо града с краката на един луд,
носещ своето его в несвързани реплики
от звук на стар рефрен за свят без бъдеще.
© Мая Санд All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря... Ще ги изпратим по жиците...
-
много поздрави на Козлодуй...
-
Значи съм си свършила задачката , мила Магдалена... Остава да си познала и града! С поздрав и обич за теб!
-
Замисли ме...и защо ли съм тъжна...песимистичен финал...
с обич, Мая.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!