Apr 30, 2008, 1:02 PM

Островът, който реката дели на ръкави 

  Poetry » Civilian
581 0 5
Островът, който реката дели на ръкави...
на пост край града е - крепящ се все още
от Ботева слава, утихнала през вековете
в кораб стар, венчан за тихо пристанище.
В острова, където замръкват чакали...
отеква шепота на една каюта нощем:
"Мила ми, Венето, после Отечеството,
съм обичал най-много тебе..."
Отечество - Любов, Идеали - Смърт...
безнадеждни атоми- град, вода и канали,
енергийни полета в пътища без "после"
и небе от жици, пренасящи разстояние... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Random works
: ??:??