maiasand (Мая Санд)
75 187
30.04.2008 г., 13:02 ч.

Островът, който реката дели на ръкави 

  Поезия » Гражданска
540 0 5

Островът, който реката дели на ръкави...

на пост край града е - крепящ се все още

от Ботева слава, утихнала през вековете

в кораб стар, венчан за тихо пристанище.

 

В острова, където замръкват чакали...

отеква шепота на една каюта нощем:

"Мила ми, Венето, после Отечеството,

съм обичал най-много тебе..."

 

Отечество - Любов, Идеали - Смърт...

безнадеждни атоми- град, вода и канали,

енергийни полета в пътища без "после"

и небе от жици, пренасящи разстояние...

 

Разстояние босо, обуто в стари сандали,

прекосяващо града с краката на един луд,

носещ своето его в несвързани реплики

от звук на стар рефрен за свят без бъдеще.

© Мая Санд Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно... макар и да не съм съвсем съгласен с констатациите на лирическия говорител!
    Поздрави!
  • Благодаря... Ще ги изпратим по жиците...
  • много поздрави на Козлодуй...
  • Значи съм си свършила задачката , мила Магдалена... Остава да си познала и града! С поздрав и обич за теб!
  • Замисли ме...и защо ли съм тъжна...песимистичен финал...
    с обич, Мая.
Предложения
: ??:??