2 mar 2014, 0:20  

Островът на живата вода

  Poesía » Otra
936 1 3

Този текст за песен, е написан за инструментала „Островът на живата вода”,  чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317362

 

Колко пъти

скитал съм,

колко пъти

съм те търсил?

 

Блян ли ти си

или сън

или вечна си

химера?

 

Газих в звезден прах -

преплувах океан от грях,

да търся острова на живата вода.

 

Бях и смел, и плах,

и бях богат, и сиромах,

но търсих острова на живата вода.

 

Колко бързо всичко минава –

как живота в миг се стопява,

като скреж залепнал по дланта?

 

Но надежда все пак остава –

тя навярно обитава

острова на живата вода.

 

Колко думи на ненавист

и зли,

ние казваме просто така –

просто ей така...

 

Но нали,

те  са ад –

оси

са те...

И с яд,

жилят ни те душата.

 

А без тях...

Ах, без тях

ще имаме -

по-хубав свят,

по-хубав свят.

 

Колко суета

и колко тровещи слова,

прикриват острова на живата вода?

 

Колко ли злина

и колко глупост, и лъжа,

убиват острова на живата вода?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и тук Бостан! ПРЕКРАСЕН ТЕКСТ!
  • Радвам се, че и на теб ти е допаднал текста Марто! Най-малкото, което се набива в очи е броя на "мълчаливите агнета" посетили "острова"!
  • Отлично си се справил...отново Той тоя остров няма намиране,остава ни само да се стараем да бъдем достойни негови обитатели,ако все пак съдбата реши,че го заслужаваме!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...