2 mar 2014, 0:20  

Островът на живата вода

  Poesía » Otra
941 1 3

Този текст за песен, е написан за инструментала „Островът на живата вода”,  чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317362

 

Колко пъти

скитал съм,

колко пъти

съм те търсил?

 

Блян ли ти си

или сън

или вечна си

химера?

 

Газих в звезден прах -

преплувах океан от грях,

да търся острова на живата вода.

 

Бях и смел, и плах,

и бях богат, и сиромах,

но търсих острова на живата вода.

 

Колко бързо всичко минава –

как живота в миг се стопява,

като скреж залепнал по дланта?

 

Но надежда все пак остава –

тя навярно обитава

острова на живата вода.

 

Колко думи на ненавист

и зли,

ние казваме просто така –

просто ей така...

 

Но нали,

те  са ад –

оси

са те...

И с яд,

жилят ни те душата.

 

А без тях...

Ах, без тях

ще имаме -

по-хубав свят,

по-хубав свят.

 

Колко суета

и колко тровещи слова,

прикриват острова на живата вода?

 

Колко ли злина

и колко глупост, и лъжа,

убиват острова на живата вода?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и тук Бостан! ПРЕКРАСЕН ТЕКСТ!
  • Радвам се, че и на теб ти е допаднал текста Марто! Най-малкото, което се набива в очи е броя на "мълчаливите агнета" посетили "острова"!
  • Отлично си се справил...отново Той тоя остров няма намиране,остава ни само да се стараем да бъдем достойни негови обитатели,ако все пак съдбата реши,че го заслужаваме!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...