2.03.2014 г., 0:20  

Островът на живата вода

938 1 3

Този текст за песен, е написан за инструментала „Островът на живата вода”,  чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317362

 

Колко пъти

скитал съм,

колко пъти

съм те търсил?

 

Блян ли ти си

или сън

или вечна си

химера?

 

Газих в звезден прах -

преплувах океан от грях,

да търся острова на живата вода.

 

Бях и смел, и плах,

и бях богат, и сиромах,

но търсих острова на живата вода.

 

Колко бързо всичко минава –

как живота в миг се стопява,

като скреж залепнал по дланта?

 

Но надежда все пак остава –

тя навярно обитава

острова на живата вода.

 

Колко думи на ненавист

и зли,

ние казваме просто така –

просто ей така...

 

Но нали,

те  са ад –

оси

са те...

И с яд,

жилят ни те душата.

 

А без тях...

Ах, без тях

ще имаме -

по-хубав свят,

по-хубав свят.

 

Колко суета

и колко тровещи слова,

прикриват острова на живата вода?

 

Колко ли злина

и колко глупост, и лъжа,

убиват острова на живата вода?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и тук Бостан! ПРЕКРАСЕН ТЕКСТ!
  • Радвам се, че и на теб ти е допаднал текста Марто! Най-малкото, което се набива в очи е броя на "мълчаливите агнета" посетили "острова"!
  • Отлично си се справил...отново Той тоя остров няма намиране,остава ни само да се стараем да бъдем достойни негови обитатели,ако все пак съдбата реши,че го заслужаваме!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...