2.03.2014 г., 0:20  

Островът на живата вода

939 1 3

Този текст за песен, е написан за инструментала „Островът на живата вода”,  чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317362

 

Колко пъти

скитал съм,

колко пъти

съм те търсил?

 

Блян ли ти си

или сън

или вечна си

химера?

 

Газих в звезден прах -

преплувах океан от грях,

да търся острова на живата вода.

 

Бях и смел, и плах,

и бях богат, и сиромах,

но търсих острова на живата вода.

 

Колко бързо всичко минава –

как живота в миг се стопява,

като скреж залепнал по дланта?

 

Но надежда все пак остава –

тя навярно обитава

острова на живата вода.

 

Колко думи на ненавист

и зли,

ние казваме просто така –

просто ей така...

 

Но нали,

те  са ад –

оси

са те...

И с яд,

жилят ни те душата.

 

А без тях...

Ах, без тях

ще имаме -

по-хубав свят,

по-хубав свят.

 

Колко суета

и колко тровещи слова,

прикриват острова на живата вода?

 

Колко ли злина

и колко глупост, и лъжа,

убиват острова на живата вода?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и тук Бостан! ПРЕКРАСЕН ТЕКСТ!
  • Радвам се, че и на теб ти е допаднал текста Марто! Най-малкото, което се набива в очи е броя на "мълчаливите агнета" посетили "острова"!
  • Отлично си се справил...отново Той тоя остров няма намиране,остава ни само да се стараем да бъдем достойни негови обитатели,ако все пак съдбата реши,че го заслужаваме!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...