Mar 2, 2014, 12:20 AM  

Островът на живата вода

  Poetry » Other
934 1 3

Този текст за песен, е написан за инструментала „Островът на живата вода”,  чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317362

 

Колко пъти

скитал съм,

колко пъти

съм те търсил?

 

Блян ли ти си

или сън

или вечна си

химера?

 

Газих в звезден прах -

преплувах океан от грях,

да търся острова на живата вода.

 

Бях и смел, и плах,

и бях богат, и сиромах,

но търсих острова на живата вода.

 

Колко бързо всичко минава –

как живота в миг се стопява,

като скреж залепнал по дланта?

 

Но надежда все пак остава –

тя навярно обитава

острова на живата вода.

 

Колко думи на ненавист

и зли,

ние казваме просто така –

просто ей така...

 

Но нали,

те  са ад –

оси

са те...

И с яд,

жилят ни те душата.

 

А без тях...

Ах, без тях

ще имаме -

по-хубав свят,

по-хубав свят.

 

Колко суета

и колко тровещи слова,

прикриват острова на живата вода?

 

Колко ли злина

и колко глупост, и лъжа,

убиват острова на живата вода?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и тук Бостан! ПРЕКРАСЕН ТЕКСТ!
  • Радвам се, че и на теб ти е допаднал текста Марто! Най-малкото, което се набива в очи е броя на "мълчаливите агнета" посетили "острова"!
  • Отлично си се справил...отново Той тоя остров няма намиране,остава ни само да се стараем да бъдем достойни негови обитатели,ако все пак съдбата реши,че го заслужаваме!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...