11 dic 2012, 11:55

Островът на любовта

704 0 0

Всеки ден събуждам се и в плен на любовта,

мечтая - с поглед към една далеч изгубена звезда.

Кога ще те докосна? – попитах, шепнейки, една сълза,

а тя възторжено ми отговори – сега, сега...

 

Затворя ли очи, спомени необикновени 

нежно галят кожата ми като слънчеви лъчи,

пробуждат чувствата ми съкровени

и усещам, че това била си ти.

 

Дори и сам да бъда, ти си в моите мечти;

образът ти ме поглъща, мисълта към теб лети.

Кога ли щастието пътя ми ще прекоси

и сиянието твое лицето ми ще озари?

 

Ангел мой, ти ще бъдеш вечно в моето сърце

и спомена за тебе аз ще пазя, как майка своето дете.

Ще открия приказна земя, изпълнена със чудеса,

и за мен това ще бъде островът на любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...