11 dic 2012, 11:55

Островът на любовта 

  Poesía » De amor
506 0 0

Всеки ден събуждам се и в плен на любовта,

мечтая - с поглед към една далеч изгубена звезда.

Кога ще те докосна? – попитах, шепнейки, една сълза,

а тя възторжено ми отговори – сега, сега...

 

Затворя ли очи, спомени необикновени 

нежно галят кожата ми като слънчеви лъчи,

пробуждат чувствата ми съкровени

и усещам, че това била си ти.

 

Дори и сам да бъда, ти си в моите мечти;

образът ти ме поглъща, мисълта към теб лети.

Кога ли щастието пътя ми ще прекоси

и сиянието твое лицето ми ще озари?

 

Ангел мой, ти ще бъдеш вечно в моето сърце

и спомена за тебе аз ще пазя, как майка своето дете.

Ще открия приказна земя, изпълнена със чудеса,

и за мен това ще бъде островът на любовта!

© Антон Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??