11.12.2012 г., 11:55

Островът на любовта

708 0 0

Всеки ден събуждам се и в плен на любовта,

мечтая - с поглед към една далеч изгубена звезда.

Кога ще те докосна? – попитах, шепнейки, една сълза,

а тя възторжено ми отговори – сега, сега...

 

Затворя ли очи, спомени необикновени 

нежно галят кожата ми като слънчеви лъчи,

пробуждат чувствата ми съкровени

и усещам, че това била си ти.

 

Дори и сам да бъда, ти си в моите мечти;

образът ти ме поглъща, мисълта към теб лети.

Кога ли щастието пътя ми ще прекоси

и сиянието твое лицето ми ще озари?

 

Ангел мой, ти ще бъдеш вечно в моето сърце

и спомена за тебе аз ще пазя, как майка своето дете.

Ще открия приказна земя, изпълнена със чудеса,

и за мен това ще бъде островът на любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...