Dec 11, 2012, 11:55 AM

Островът на любовта

  Poetry » Love
707 0 0

Всеки ден събуждам се и в плен на любовта,

мечтая - с поглед към една далеч изгубена звезда.

Кога ще те докосна? – попитах, шепнейки, една сълза,

а тя възторжено ми отговори – сега, сега...

 

Затворя ли очи, спомени необикновени 

нежно галят кожата ми като слънчеви лъчи,

пробуждат чувствата ми съкровени

и усещам, че това била си ти.

 

Дори и сам да бъда, ти си в моите мечти;

образът ти ме поглъща, мисълта към теб лети.

Кога ли щастието пътя ми ще прекоси

и сиянието твое лицето ми ще озари?

 

Ангел мой, ти ще бъдеш вечно в моето сърце

и спомена за тебе аз ще пазя, как майка своето дете.

Ще открия приказна земя, изпълнена със чудеса,

и за мен това ще бъде островът на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...