Всеки ден събуждам се и в плен на любовта,
мечтая - с поглед към една далеч изгубена звезда.
Кога ще те докосна? – попитах, шепнейки, една сълза,
а тя възторжено ми отговори – сега, сега...
Затворя ли очи, спомени необикновени
нежно галят кожата ми като слънчеви лъчи,
пробуждат чувствата ми съкровени
и усещам, че това била си ти.
Дори и сам да бъда, ти си в моите мечти;
образът ти ме поглъща, мисълта към теб лети.
Кога ли щастието пътя ми ще прекоси
и сиянието твое лицето ми ще озари? ...