Осветли ме, моля!
Бог знае как
и дали да започна.
Бих искал някак
да ти съобщя:
погледът ти
ме ритна по кокалчетата
и не знам на небето ли съм,
на земята ли?!
Бавно опитах
да се посъвзема -
както след тежък грип,
който повтаря.
Чувствам се като
на погребение.
Светът ми е тесен.
Още по-тясна - България.
Свръхусилия са ми нужни -
да те преживея.
Заплюй ме в лицето -
и ще ми помогнеш.
Избий ми два зъба,
дорде е време,
дорде не съм ти напил
все още стомните.
Само не стой
така безучастно.
Пусни ми език
или ми бий шута.
Направи го така,
че да съм наясно
дали нещо съществено
се е случило.
и дали да започна.
Бих искал някак
да ти съобщя:
погледът ти
ме ритна по кокалчетата
и не знам на небето ли съм,
на земята ли?!
Бавно опитах
да се посъвзема -
както след тежък грип,
който повтаря.
Чувствам се като
на погребение.
Светът ми е тесен.
Още по-тясна - България.
Свръхусилия са ми нужни -
да те преживея.
Заплюй ме в лицето -
и ще ми помогнеш.
Избий ми два зъба,
дорде е време,
дорде не съм ти напил
все още стомните.
Само не стой
така безучастно.
Пусни ми език
или ми бий шута.
Направи го така,
че да съм наясно
дали нещо съществено
се е случило.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados
Страхотен стих!!! Браво, Краси!!!
