21 abr 2020, 9:36

Освобождение

  Poesía » Otra
975 0 0

Останките са

цветни светове,

потънали в дъждове

наводняващ спирт,

леещи се по стените

на зелената мъгла.

Твърде високо рее се

изстиналата душа.

Безсмъртна грее

хладна светлина.

Тънат само

закотвените тела,

пътуващи бавно

през калищата

на нощта

към недрата

на дълбоката

празна самота.

А искрите плам,

литнали от очите

към спокойната чистота,

задоволиха всички желания.

Освободиха разума от кабелите,

вързали стегнато реалността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...