21 abr 2020, 9:36

Освобождение

  Poesía » Otra
970 0 0

Останките са

цветни светове,

потънали в дъждове

наводняващ спирт,

леещи се по стените

на зелената мъгла.

Твърде високо рее се

изстиналата душа.

Безсмъртна грее

хладна светлина.

Тънат само

закотвените тела,

пътуващи бавно

през калищата

на нощта

към недрата

на дълбоката

празна самота.

А искрите плам,

литнали от очите

към спокойната чистота,

задоволиха всички желания.

Освободиха разума от кабелите,

вързали стегнато реалността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...