Apr 21, 2020, 9:36 AM

Освобождение

  Poetry » Other
972 0 0

Останките са

цветни светове,

потънали в дъждове

наводняващ спирт,

леещи се по стените

на зелената мъгла.

Твърде високо рее се

изстиналата душа.

Безсмъртна грее

хладна светлина.

Тънат само

закотвените тела,

пътуващи бавно

през калищата

на нощта

към недрата

на дълбоката

празна самота.

А искрите плам,

литнали от очите

към спокойната чистота,

задоволиха всички желания.

Освободиха разума от кабелите,

вързали стегнато реалността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...