21 апр. 2020 г., 09:36

Освобождение

974 0 0

Останките са

цветни светове,

потънали в дъждове

наводняващ спирт,

леещи се по стените

на зелената мъгла.

Твърде високо рее се

изстиналата душа.

Безсмъртна грее

хладна светлина.

Тънат само

закотвените тела,

пътуващи бавно

през калищата

на нощта

към недрата

на дълбоката

празна самота.

А искрите плам,

литнали от очите

към спокойната чистота,

задоволиха всички желания.

Освободиха разума от кабелите,

вързали стегнато реалността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...