Останките са

цветни светове,

потънали в дъждове

наводняващ спирт,

леещи се по стените

на зелената мъгла.

Твърде високо рее се

изстиналата душа.

Безсмъртна грее

хладна светлина.

Тънат само

закотвените тела,

пътуващи бавно

през калищата

на нощта

към недрата

на дълбоката

празна самота.

А искрите плам,

литнали от очите

към спокойната чистота,

задоволиха всички желания.

Освободиха разума от кабелите,

вързали стегнато реалността.