14 ene 2009, 20:20

Осъден

  Poesía » Otra
906 0 1

Уплашен, замислено смутен стоиш
и чакаш страшната присъда...
Засрамен от постъпката, мълчиш...
... идва и лекичко пристъпва...

Осъден след това, ставаш и тръгваш,
знаейки, че никога не ще се завърнеш.
И остават Те сред болка и сълзи,
очакват сякаш нещо да се промени...

Осъден на доживотна самота,
стряскаш се нощем от викове и плач,
скован си от студ и безкрайна празнота,
но Те не ще дойдат отново по здрач...

С тежки вериги окован
се влачиш по земята.
И от стотици бичове раздран,
търсиш изцеление... с камата.

Забий я силно, направо във Душата,
не надавай ни стон сред тишината,
умираш бавно сред тъмата,
защото няма по-страшна присъда от Самотата.

И ето, затихна дъхът ти сломен,
отиде си с умиращия ден.
Отиде си с теб безмълвната вина...
а заедно с теб... и любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вес Жи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...