28 sept 2007, 8:26

Осъдена

Poesía

818 0 10

И тя пишеше свойта присъда...

Гласът във гърдите замираше...
И нито дума в пространството...
А в очите никой вече не чете...
Единствено той беше някога...
Но той тръгна,
а тя пише свойта присъда...
И дращи силно по листа със затъпения молив...
И сълзи на гняв замъгляват ума й...
Но смисъл няма
и тя го знае...
И в болка сърцето се свива...
Ръцете безпомощно се отпускат
и плач гърдите раздира...
И самота стените поглъща...
Пламъкът на свещта се заклаща
и после изчезва...

Моливът отдавна не дращи по листа...
Тя е написала свойта присъда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

Тъжно, но прекрасно!

2007-10-02T20:40:16+03:00
Aneta_kz (Анета)

Силен стих!
Прегръщам те, Алекс!

2007-09-30T17:36:35+03:00
Вил (Виолета Зашева)

Тъжно..., но хубаво стихче. Поздрав!

2007-09-29T13:04:51+03:00
blackberry (Александра Михалева)

Благодаря, Веси! Целувки!

2007-09-28T23:30:10+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Стихът ти е много тъжен,хубав и истински.И е вярно,че ние си пишем сами присъдата,не е всичко написано както казват хората.Наистина на всеки нещо е написано/от Бога или съдбата/,но ни е дадена и химикал-
ката на нашата свободна воля и гумата на нашата мисъл...да пишем,да дописваме и да трием...Поздравления!

2007-09-28T22:50:08+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0