28 sept 2007, 8:26

Осъдена

Poesía

826 0 10

И тя пишеше свойта присъда...

Гласът във гърдите замираше...
И нито дума в пространството...
А в очите никой вече не чете...
Единствено той беше някога...
Но той тръгна,
а тя пише свойта присъда...
И дращи силно по листа със затъпения молив...
И сълзи на гняв замъгляват ума й...
Но смисъл няма
и тя го знае...
И в болка сърцето се свива...
Ръцете безпомощно се отпускат
и плач гърдите раздира...
И самота стените поглъща...
Пламъкът на свещта се заклаща
и после изчезва...

Моливът отдавна не дращи по листа...
Тя е написала свойта присъда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

Тъжно, но прекрасно!

2007-10-02T20:40:16+03:00
Aneta_kz (Анета)

Силен стих!
Прегръщам те, Алекс!

2007-09-30T17:36:35+03:00
Вил (Виолета Зашева)

Тъжно..., но хубаво стихче. Поздрав!

2007-09-29T13:04:51+03:00
blackberry (Александра Михалева)

Благодаря, Веси! Целувки!

2007-09-28T23:30:10+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Стихът ти е много тъжен,хубав и истински.И е вярно,че ние си пишем сами присъдата,не е всичко написано както казват хората.Наистина на всеки нещо е написано/от Бога или съдбата/,но ни е дадена и химикал-
ката на нашата свободна воля и гумата на нашата мисъл...да пишем,да дописваме и да трием...Поздравления!

2007-09-28T22:50:08+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0