19 may 2008, 7:15

Осъдена

  Poesía
1.5K 0 27

Осъдена била съм да обичам,

със залеза умирам всеки ден.

А лошото не мога да отричам,

(и то понякога живее в мен).

 

 

Раждам се в очите на орлите,

пОлета обичам до припадане.

Соленото изпивам от сълзите,

довели ми живота до пропадане.

 

 

Пируването вече е излишно,

пияна съм и все на зазоряване.

Във светлото се крие мойта вяра

и във вчерашното свечеряване.

 

 

Живея със надеждата за утре,

дори и днес денят ми да е тъжен.

С усмивка се събуждам всяка сутрин,

защото в мен живее твоят огън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...