19 мая 2008 г., 07:15

Осъдена

1.5K 0 27

Осъдена била съм да обичам,

със залеза умирам всеки ден.

А лошото не мога да отричам,

(и то понякога живее в мен).

 

 

Раждам се в очите на орлите,

пОлета обичам до припадане.

Соленото изпивам от сълзите,

довели ми живота до пропадане.

 

 

Пируването вече е излишно,

пияна съм и все на зазоряване.

Във светлото се крие мойта вяра

и във вчерашното свечеряване.

 

 

Живея със надеждата за утре,

дори и днес денят ми да е тъжен.

С усмивка се събуждам всяка сутрин,

защото в мен живее твоят огън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...