19 мая 2008 г., 07:15

Осъдена

1.5K 0 27

Осъдена била съм да обичам,

със залеза умирам всеки ден.

А лошото не мога да отричам,

(и то понякога живее в мен).

 

 

Раждам се в очите на орлите,

пОлета обичам до припадане.

Соленото изпивам от сълзите,

довели ми живота до пропадане.

 

 

Пируването вече е излишно,

пияна съм и все на зазоряване.

Във светлото се крие мойта вяра

и във вчерашното свечеряване.

 

 

Живея със надеждата за утре,

дори и днес денят ми да е тъжен.

С усмивка се събуждам всяка сутрин,

защото в мен живее твоят огън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...