Осъдена
Осъдена била съм да обичам,
със залеза умирам всеки ден.
А лошото не мога да отричам,
(и то понякога живее в мен).
Раждам се в очите на орлите,
пОлета обичам до припадане.
Соленото изпивам от сълзите,
довели ми живота до пропадане.
Пируването вече е излишно,
пияна съм и все на зазоряване.
Във светлото се крие мойта вяра
и във вчерашното свечеряване.
Живея със надеждата за утре,
дори и днес денят ми да е тъжен.
С усмивка се събуждам всяка сутрин,
защото в мен живее твоят огън.
© Пламена Добрева All rights reserved.
