amorata (Амората)
15 3
15 ago 2007, 14:33

Осъдени души 

  Poesía
814 0 7
С ръце треперещи албума взимам,
щом в душата пламне отчаяние,
прелиствам бавно страниците прашни
и чакам да усетя твоето дихание.

На снимката, измачкана и пожълтяла,
нежен спомен в мен събуждаш,
сега си само болка отлетяла,
и вече никога не ще се върнеш.

Заглеждам се в очите ти безмълвни,
но изчезнала от тях е топлината,
и питам се какво ли съгрешихме,
защо със нас се подигра съдбата?

Нима родени сме под орисия зла
и живота ни обрече на раздяла,
една надежда ми остава само:
ликът ти книжен да ме сгрява.

Когато старият албум затворя,
в сънят ми пак ще идваш ти,
за да носиш топлина и нежност
на нашите осъдени души.

© Амората Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??