С ръце треперещи албума взимам,
щом в душата пламне отчаяние,
прелиствам бавно страниците прашни
и чакам да усетя твоето дихание.
На снимката, измачкана и пожълтяла,
нежен спомен в мен събуждаш,
сега си само болка отлетяла,
и вече никога не ще се върнеш.
Заглеждам се в очите ти безмълвни,
но изчезнала от тях е топлината,
и питам се какво ли съгрешихме,
защо със нас се подигра съдбата? ...