amorata (Амората)
15 3
15.08.2007 г., 14:33 ч.

Осъдени души 

  Поезия
765 0 7
С ръце треперещи албума взимам,
щом в душата пламне отчаяние,
прелиствам бавно страниците прашни
и чакам да усетя твоето дихание.

На снимката, измачкана и пожълтяла,
нежен спомен в мен събуждаш,
сега си само болка отлетяла,
и вече никога не ще се върнеш.

Заглеждам се в очите ти безмълвни,
но изчезнала от тях е топлината,
и питам се какво ли съгрешихме,
защо със нас се подигра съдбата?

Нима родени сме под орисия зла
и живота ни обрече на раздяла,
една надежда ми остава само:
ликът ти книжен да ме сгрява.

Когато старият албум затворя,
в сънят ми пак ще идваш ти,
за да носиш топлина и нежност
на нашите осъдени души.

© Амората Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??