Осъдени души
С ръце треперещи албума взимам,
щом в душата пламне отчаяние,
прелиствам бавно страниците прашни
и чакам да усетя твоето дихание.
На снимката, измачкана и пожълтяла,
нежен спомен в мен събуждаш,
сега си само болка отлетяла,
и вече никога не ще се върнеш.
Заглеждам се в очите ти безмълвни,
но изчезнала от тях е топлината,
и питам се какво ли съгрешихме,
защо със нас се подигра съдбата?
Нима родени сме под орисия зла
и живота ни обрече на раздяла,
една надежда ми остава само:
ликът ти книжен да ме сгрява.
Когато старият албум затворя,
в сънят ми пак ще идваш ти,
за да носиш топлина и нежност
на нашите осъдени души.
щом в душата пламне отчаяние,
прелиствам бавно страниците прашни
и чакам да усетя твоето дихание.
На снимката, измачкана и пожълтяла,
нежен спомен в мен събуждаш,
сега си само болка отлетяла,
и вече никога не ще се върнеш.
Заглеждам се в очите ти безмълвни,
но изчезнала от тях е топлината,
и питам се какво ли съгрешихме,
защо със нас се подигра съдбата?
Нима родени сме под орисия зла
и живота ни обрече на раздяла,
една надежда ми остава само:
ликът ти книжен да ме сгрява.
Когато старият албум затворя,
в сънят ми пак ще идваш ти,
за да носиш топлина и нежност
на нашите осъдени души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амората Всички права запазени
