29 mar 2011, 14:43

Осъдени души

  Poesía
901 0 0

Самотно е навън,

тихо и спокойно.

 

Огън в камината гори.

 

Две сенки огънят огрява,

Две сенки - сливащи се в едно,

Но щом той угасне, сякаш нищо не е било.

 

 

Те знаят, че няма да е за дълго,

знаят, че ще изчезнат сами,

Но все така танцуват - небрежно

и ще играят до зори.

 

 

С устни се описват,

телата им горят,

времето изтича,

но знаят, че утре ще се възродят.

 

Обречени във вечността са двама,

осъдени души на неутолим копнеж,

стрела в сърцата им прободе смъртна рана

и предначерта пътя им зловещ.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...