Mar 29, 2011, 2:43 PM

Осъдени души

  Poetry
897 0 0

Самотно е навън,

тихо и спокойно.

 

Огън в камината гори.

 

Две сенки огънят огрява,

Две сенки - сливащи се в едно,

Но щом той угасне, сякаш нищо не е било.

 

 

Те знаят, че няма да е за дълго,

знаят, че ще изчезнат сами,

Но все така танцуват - небрежно

и ще играят до зори.

 

 

С устни се описват,

телата им горят,

времето изтича,

но знаят, че утре ще се възродят.

 

Обречени във вечността са двама,

осъдени души на неутолим копнеж,

стрела в сърцата им прободе смъртна рана

и предначерта пътя им зловещ.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...