Mar 29, 2011, 2:43 PM

Осъдени души

  Poetry
904 0 0

Самотно е навън,

тихо и спокойно.

 

Огън в камината гори.

 

Две сенки огънят огрява,

Две сенки - сливащи се в едно,

Но щом той угасне, сякаш нищо не е било.

 

 

Те знаят, че няма да е за дълго,

знаят, че ще изчезнат сами,

Но все така танцуват - небрежно

и ще играят до зори.

 

 

С устни се описват,

телата им горят,

времето изтича,

но знаят, че утре ще се възродят.

 

Обречени във вечността са двама,

осъдени души на неутолим копнеж,

стрела в сърцата им прободе смъртна рана

и предначерта пътя им зловещ.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...