Осъдени души

Самотно е навън,

тихо и спокойно.

Огън в камината гори.

Две сенки огънят огрява,

Две сенки - сливащи се в едно,

Но щом той угасне, сякаш нищо не е било.

Те знаят, че няма да е за дълго,

знаят, че ще изчезнат сами,

Но все така танцуват - небрежно

и ще играят до зори.

С устни се описват,

телата им горят,

времето изтича,

но знаят, че утре ще се възродят.

Обречени във вечността са двама,

осъдени души на неутолим копнеж,

стрела в сърцата им прободе смъртна рана

и предначерта пътя им зловещ.