18 ago 2010, 18:48

Осъмнах на двайсет

  Poesía » Otra
837 0 3

Първите нежни целувки,

първата обич, а после раздялата -

всичко забърках в коктейл

и на екс изпих до последната капка.

 

И втората обич - и нея насилих.

Поисках я, имах я.

Твърде лесно всичко получих.

Може би затова го погубих.

 

Набързо пораснах,

сама се ограбих.

Отнех си безгрижното детство,

замених го с любовни терзания.

 

Заспах на тринайсет,

осъмнах на двайсет.

Толкова много да бързах -

за какво ли ми беше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...