Първите нежни целувки,
първата обич, а после раздялата -
всичко забърках в коктейл
и на екс изпих до последната капка.
И втората обич - и нея насилих.
Поисках я, имах я.
Твърде лесно всичко получих.
Може би затова го погубих.
Набързо пораснах,
сама се ограбих.
Отнех си безгрижното детство,
замених го с любовни терзания.
Заспах на тринайсет,
осъмнах на двайсет.
Толкова много да бързах -
за какво ли ми беше...
© Карина Кирова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
