18 авг. 2010 г., 18:48

Осъмнах на двайсет

836 0 3

Първите нежни целувки,

първата обич, а после раздялата -

всичко забърках в коктейл

и на екс изпих до последната капка.

 

И втората обич - и нея насилих.

Поисках я, имах я.

Твърде лесно всичко получих.

Може би затова го погубих.

 

Набързо пораснах,

сама се ограбих.

Отнех си безгрижното детство,

замених го с любовни терзания.

 

Заспах на тринайсет,

осъмнах на двайсет.

Толкова много да бързах -

за какво ли ми беше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...