18.08.2010 г., 18:48

Осъмнах на двайсет

835 0 3

Първите нежни целувки,

първата обич, а после раздялата -

всичко забърках в коктейл

и на екс изпих до последната капка.

 

И втората обич - и нея насилих.

Поисках я, имах я.

Твърде лесно всичко получих.

Може би затова го погубих.

 

Набързо пораснах,

сама се ограбих.

Отнех си безгрижното детство,

замених го с любовни терзания.

 

Заспах на тринайсет,

осъмнах на двайсет.

Толкова много да бързах -

за какво ли ми беше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...