Първите нежни целувки,
първата обич, а после раздялата -
всичко забърках в коктейл
и на екс изпих до последната капка.
И втората обич - и нея насилих.
Поисках я, имах я.
Твърде лесно всичко получих.
Може би затова го погубих.
Набързо пораснах,
сама се ограбих.
Отнех си безгрижното детство,
замених го с любовни терзания.
Заспах на тринайсет,
осъмнах на двайсет.
Толкова много да бързах -
за какво ли ми беше...
© Карина Кирова Всички права запазени