6 dic 2009, 18:56

Осъмване

  Poesía
1.4K 0 8

Денят е сив, студен, разплакан,
наследник на една безумна нощ.
Нощта, в която никого не чаках,
разкъсана от мисли и без прошка.

Прегръщаха ме спомени от август.
Септември бе протегнал топла длан.
Сълзите на октомври бяха празни,
ноември – от  илюзии пиян.

Зад думите - желания и гордост.
И  "Besame..." кънтеше всяка нощ.
Дъждът отмива сетните акорди,
а чувам шепота: Обичам те... Все още...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...