6 dic 2009, 18:56

Осъмване 

  Poesía
1034 0 8

Денят е сив, студен, разплакан,
наследник на една безумна нощ.
Нощта, в която никого не чаках,
разкъсана от мисли и без прошка.

Прегръщаха ме спомени от август.
Септември бе протегнал топла длан.
Сълзите на октомври бяха празни,
ноември – от  илюзии пиян.

Зад думите - желания и гордост.
И  "Besame..." кънтеше всяка нощ.
Дъждът отмива сетните акорди,
а чувам шепота: Обичам те... Все още...

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??