Осъмване
Денят е сив, студен, разплакан,
наследник на една безумна нощ.
Нощта, в която никого не чаках,
разкъсана от мисли и без прошка.
Прегръщаха ме спомени от август.
Септември бе протегнал топла длан.
Сълзите на октомври бяха празни,
ноември – от илюзии пиян.
Зад думите - желания и гордост.
И "Besame..." кънтеше всяка нощ.
Дъждът отмива сетните акорди,
а чувам шепота: Обичам те... Все още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
!</a>
