Осъмване

28 may 2010, 16:31

Poesía » De amor

594 0 4

От първата ни среща кратък спомен

отдавна крия в своето сърце –

в очи горещи зов огромен

и скрита жажда в две ръце.

Ще може ли писмо, макар от Ада,

отново да ни срещне, събере.

Аз с кротост търся душата ти млада,

сълзата пареща, по твоето лице.

Безпаметен изглежда е умът,

въздигнал трон за друга жажда,

Но аз ще дойда слисана по този път,

който само в Любовта се ражда.

Съдбата с право ни нарочи

да бъдем заедно и в Рая.

Стрели любовни в нас насочи,

примами ни с осъмнала омая.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.