Осъмване
От първата ни среща кратък спомен
отдавна крия в своето сърце –
в очи горещи зов огромен
и скрита жажда в две ръце.
Ще може ли писмо, макар от Ада,
отново да ни срещне, събере.
Аз с кротост търся душата ти млада,
сълзата пареща, по твоето лице.
Безпаметен изглежда е умът,
въздигнал трон за друга жажда,
Но аз ще дойда слисана по този път,
който само в Любовта се ражда.
Съдбата с право ни нарочи
да бъдем заедно и в Рая.
Стрели любовни в нас насочи,
примами ни с осъмнала омая.
© Мери Попинз All rights reserved.
хубаво
