26 may 2011, 23:44

Осъзнай се

  Poesía » Civil
1K 1 1

Колко ли му трябва на човека,

къшей хляб или пък шепа пръст.

Свиреп живот на всеки е нелеко,

в душите ни напира много мъст.

 

Времена дойдоха много страшни,

ден и нощ да не изправяш кръст.

С глава оклюмала, със дрехи прашни,

не те докосва никой даже с пръст.

 

Магазини, ресторанти, всички

препълнени със хубави неща.

Всичко се купува със парички.

Никой не ти иска хубостта.

 

Колко ли му трябва на човека,

дори да е без пукната пара.

Дали клошар ще е или пък лекар,

всичките отиват във пръстта.

 

05.03.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет!
    Харесах много и не знам защо ето това изплува в мен като асоциация на написаното от вас, това е на prima vista, и ако не ви хареса не ми се сърдете
    http://www.youtube.com/watch?v=iZYUEH3GJtY
    Поздравления!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...