Осъзнай се
Колко ли му трябва на човека,
къшей хляб или пък шепа пръст.
Свиреп живот на всеки е нелеко,
в душите ни напира много мъст.
Времена дойдоха много страшни,
ден и нощ да не изправяш кръст.
С глава оклюмала, със дрехи прашни,
не те докосва никой даже с пръст.
Магазини, ресторанти, всички
препълнени със хубави неща.
Всичко се купува със парички.
Никой не ти иска хубостта.
Колко ли му трябва на човека,
дори да е без пукната пара.
Дали клошар ще е или пък лекар,
всичките отиват във пръстта.
05.03.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дончо Минчев Всички права запазени
