26.05.2011 г., 23:44 ч.

Осъзнай се 

  Поезия » Гражданска
738 1 1

Колко ли му трябва на човека,

къшей хляб или пък шепа пръст.

Свиреп живот на всеки е нелеко,

в душите ни напира много мъст.

 

Времена дойдоха много страшни,

ден и нощ да не изправяш кръст.

С глава оклюмала, със дрехи прашни,

не те докосва никой даже с пръст.

 

Магазини, ресторанти, всички

препълнени със хубави неща.

Всичко се купува със парички.

Никой не ти иска хубостта.

 

Колко ли му трябва на човека,

дори да е без пукната пара.

Дали клошар ще е или пък лекар,

всичките отиват във пръстта.

 

05.03.2009г.

© Дончо Минчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет!
    Харесах много и не знам защо ето това изплува в мен като асоциация на написаното от вас, това е на prima vista, и ако не ви хареса не ми се сърдете
    http://www.youtube.com/watch?v=iZYUEH3GJtY
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??