Бях сама във времето,
когато писано е да са двама.
И се залъгвах, че ще бъдем двама -
когато го поискам и реша.
А времето - пясък във стъкло,
за другите привидно-видно,
за мен загадка си остана.
И двама сме сега - на празна маса,
дали и в празно битие?
И думите ни, сведени до Да и Не,
съвсем, съвсем ограбиха ни дните.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados