maikata (Мая Тинчева)
200 408
Apr 9, 2012, 11:53 AM

Осъзнаване 

  Poetry » Phylosophy
536 0 1

 



 Бях сама във времето,

 когато писано е да са двама.

 И се залъгвах, че ще бъдем двама -

 когато  го поискам и реша.

 А времето - пясък във стъкло,

 за другите привидно-видно,

 за мен загадка си остана.

 И двама сме сега  -  на празна маса,

 дали и в празно битие?

 И думите ни, сведени  до Да и Не,

 съвсем, съвсем ограбиха ни дните.                                          

© Мая Тинчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??