maikata (Мая Тинчева)
200 408
9.04.2012 г., 11:53 ч.

Осъзнаване 

  Поезия » Философска
538 0 1

 



 Бях сама във времето,

 когато писано е да са двама.

 И се залъгвах, че ще бъдем двама -

 когато  го поискам и реша.

 А времето - пясък във стъкло,

 за другите привидно-видно,

 за мен загадка си остана.

 И двама сме сега  -  на празна маса,

 дали и в празно битие?

 И думите ни, сведени  до Да и Не,

 съвсем, съвсем ограбиха ни дните.                                          

© Мая Тинчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??