9 апр. 2012 г., 11:53

Осъзнаване 

  Поэзия » Философская
537 0 1

 



 Бях сама във времето,

 когато писано е да са двама.

 И се залъгвах, че ще бъдем двама -

 когато  го поискам и реша.

 А времето - пясък във стъкло,

 за другите привидно-видно,

 за мен загадка си остана.

 И двама сме сега  -  на празна маса,

 дали и в празно битие?

 И думите ни, сведени  до Да и Не,

 съвсем, съвсем ограбиха ни дните.                                          

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??