11 mar 2015, 11:00

Осъзнаване

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Осъзнаване

 

 

В самия край на личното пътуване

откривам странното си съществуване.

В любов измамна съм живяла -

години дълги в изневяра.

 

Откритието е почти велико,

щастието ми било двулико.

Така било е писано да стане

лъжата да излезе  чак сега наяве.

 

Доверие прекършено изпитвам.

Да дишам, ходя се опитвам.

Усилията са нечовешки,

не бива да допускам още грешки.

 

Порив и желание изчезват,

в сивкав дим извезват

мъка завладяла ме изцяло -

болката пронизва мойто тяло.

 

Пътуването е съвсем към края.

В любов захвърлена блуждая.

Да бягам от действителността -

единствено спасение сега!

 

Из спомени - картини аз се рея,

измислям си причина да живея!

Все миналото дърпа ме надолу

потапям се дълбоко, голо.

 

Тялото ми се съпротивлява,

не иска вече да се съживява.

Потънало е в скръб и жалост -

Сама погребах се нахалост!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря на всички, които толкова взехте присърце тревогите на лирическата.

    Ирен, благодаря ти за този надпис Лирическата вече осъзнава какво означава той!
    Поздрави, момичета!
    М.
  • Привет, Манипулирам! На лирическата и предай това

    Надпис на скала: "Когато богатите четат този надпис, те плачат, когато бедните го четат, те се радват, когато влюбените го четат, започват да ценят всеки миг прекаран заедно." А на скалата пишело: "ВСИЧКО Е ВРЕМЕННО!"
  • Съчувствам ти,но има нещо много по-ценно и хубаво от всичко,това е самия живот,наслади му се,защото веднъж се живее!Другото е само плод на мисълта!
  • Изневярата е грозно нещо, особено след дълго съжителстване. Чустваш се излъган , празен..Спокойно, всичко ще отмине някой ден! харесах!
  • Тъжно осъзнаване!
    Не тъгувай, всичко е преходно...
    Прегръдка от мен.
    Харесах!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...